Иван Иванов Бучов, ПГ „Христо Ботев“ – Дупница
Да разглобиш шума?! Звучи опасно…Наивно.
Глупаво!
Нелепо!
Несмислено усилие човешко;
екзистенциална грешка…
да разглобиш шума на битието тясно,
с мъже русалки
и остарели преждевременно деца,
пораснали без смях и чудеса…
Да разглобиш шума е светотатство!
Шумът е свят, преливащ от богатство.
Шумът е вик на коренче живот.
Шумът е мъдрост, скрита във кивот.
Шумът е вопълът на тайно БРАТСТВО,
намерило убежище сред НАС…
Шумът е смях, родилен крясък, попритихнал глас
на някой грешник, стъпил в Рая
и шепот след любовната омая,
и плач, разкъсал плаща на безкрая…
Шумът е НАШИЯТ посърнал страх,
спасението от житейски крах,
спечелен ход върху дъска за шах…
Шума не бих разглабял със търпение,
потънал в инфантилно вдъхновение
или обзет от болно дръзновение!
Шумът е линията на безкрая,
На Битието грудката, дъхът на Рая,
покълнал неусетно на Земята…
Шумът е на човеците душата!
Анастасия Златарска – VIII клас, ПГ „Христо Ботев“ – Дупница
Шумът навън е градски тътен,
спор между жена и мъж
в дъжд, кънтящ в нощта ни тиха.
Шума разглеждаш:
очи солени насред морска шир,
дом на лъчи горещи – бляскащи в очите ти.
Написано в