Международният ден на поезията беше отбелязан днес в ПГ „Христо Ботев“. Учениците от 10. „в“ клас представиха открит урок под наслов: „Да разглобиш шума…“, чието мото беше: „Стига ли един стих живот?“. На мястото на класика Гео Милев, който се изучава в 10. Клас, застана ученичката Мирела Йорданова с една от поетическите си творби.
Ученици и гости, някои от които учители, заедно се впуснаха в художествената интерпретация на стихотворението. Цялата инициатива беше изцяло спонтанна импровизация, наситена с много изненади, неочаквани прозрения и доста вдъхновение.
Мая Бучова – учителят по български език и литература на 10. „в“ клас, даде път на творческа свобода на присъстващите, а финалът на урока беше повече от завладяващ с изпълнението на Александра Петрова и Ивайла Кръстева, които създадоха своя авторска песен по текста на Мирела Йорданова.
video-b2d95847caaa9aea8d12102945ace8b7-V
Да разглобиш шума
Разглабям шума…тишина ме поглъща
и връща ме някога в стария град.
Разглабям шума…светът ме прегръща
И чувствам далече е страшният мрак.
Светът е на две- страни на монета.
Най-светла едната. Цари доброта.
А другата цяла (светът) е проклета.
Разглабям шума и… оставам сама.
Сега е спокойно и мисля на глас:
„Кому е потребно да бъдеш велик?
Шума щом го няма- оставаш глух вик“
Сама съм във пролет сред цветно поле
но тихо е, тихо… без вик на дете
мълчат в тишината унили въздишки,
пълзят в тишината скованите нишки
на тъжни души. И там, в тишината, оставаш едничък
И пак в тишината не скриваш срама,
и губиш се в тихото вечно самичък-
оставаш без всичко най-нужно в света
Оставаш без думите: „Аз тебе обичам“
Оставаш без кроткото „благодаря!“
И вече най-страшна за мене е тя,
и вече шумът ми пришива крила
И сякаш издигам се някак далече,
сякаш аз бягам завинаги вече…
Сглобявам шума! Света да си върна,
притихнала в шумното- света да прегърна!
Автор: Мирела Йорданова
Написано в