Ботев… Колко топла бе вечерта на 31 юли. Небето бе обсипано с безброй звезди, безброй мигащи очи, всяко в различен оттенък. Вятърът така спокойно се лееше около обсипаните с мъхове и буболечета дървета, които достигаха отвъд това, което човешкото око можеше да види. В тази магическа гора се бе заселил като че ли целият духовен [...]
Posted in 